Как работи радарният детектор?
Детекторът е радиоприемник, настроен на специфични радиочестоти, използвани от полицейските радари. Той е особено чувствителен и често успява да засече полицейският радар на повече от два километра разстояние, което е много над обсега, в който радара може да определи скоростта на автомобила.
В процеса на конструиране на радар-детекторът има два особено важни критерия: чувствителност и избирателност. Чувствителността се отнася към далечината на откриване на заплахата а избирателността е важна за това детекторът да отсее радиовълните, излъчвани от полицейските радари и радиовълните от т. н. радиочестотно замърсяване.
Бележка! Много системи за автоматизирано отваряне/затваряне на гаражни врати и рулетки, сигнално-охранителни системи и др. работят в X честотен диапазон, който се използва и от полицейските радари. В този случай радар-детекторът не винаги може да направи разлика и да отчете дали се затваря врата, например, или полицай ви измерва скоростта.
На каква дистанция ще ги хвана?
С изключение на радарите, включвани в момента на появяването ви (instant-on radar), имате достатъчно голяма дистанция за да можете спокойно да намалите скоростта. Не съобщаваме публично разстоянието на откриване на радари най-вече поради това, че има различни типове радари (мощни, с ниска мощност, импулсни и др.) Ако обявим разстояние 1,5 мили, например, и вие преминете покрай радар с ниска мощност, тогава дистанцията на откриване ще бъде по-малка. Когато това се случи може да останете с впечатлението, че детектора е дефектен, докато в действителност поведението му е нормално за конкретният тип радар.
Как работи полицейският радар?
Полицейският радар работи като излъчва радио вълни с определена честота, които се отразяват от обект (вашият автомобил) и се приемат обратно от приемният компонент на радара. Когато радарните вълни се отразят от подвижен обект се появяват измерими промени в честотата на вълната(ефект на Доплер). Радарът използва тези промени за да изчисли скоростта на целта.
Използват се два основни типа радари – стационарни и подвижни. Стационарните се използват, обикновено, от паркирал патрул отстрани на пътя. Подвижните дават възможност на патрула да засече скоростта на автомобил на пътя в движение.
Видях полицейска кола, но детекторът не сигнализира нищо. Защо?
Детекторът ви алармира за полицейско присъствие само когато полицаите са включили радарните си системи. Полицаят може да има радар в патрулният автомобил, който обаче да не е включен. Няма детектор, който да сигнализира при липсата на излъчван сигнал!
Кои честоти се използват?
С изключение на някой много ранни устройства, X диапазона (10.525 GHz) е единственият, използван от полицейските радари до средата на 1970-те години. През 1976г. са разработени радари използващи и K диапазона (24.150 GHz), което довежда до разработването на първите радарни детектори, работещи и в двата диапазона (X/K).
Разпространението на радари, използващи Ka вълни започва през 1987г. заедно с появяването на фото радара (34.3 GHz) и след това от радарите Stalker (34.2 - 35.2 GHz) през 1991г. и BEE 36A (33.4-34.4 GHz) през 1992г. Ku е Европейски честотен диапазон с централна честота 13.45 GHz, в който работят полицейски фото радари за работа на малки разстояния и с понижена мощност. Някой фото Ku-band радари са произвеждани от Френският производител Sagem през 1970-те и ранните 1980 години, като няколко все още се използват в провинциалната част на Франция. Друг модел, използващ тази честота е и фото радарът на Seventies-vintage TraffiPax Microspeed 09 Type 5.Този Kuband фото радар не е произвеждан повече от 20 години и малко такива са останали на служба.
Бележка! В България Съветът по националният радиочестотен спектър към Министерския съвет, регламентиращ използването на националния радиочестотен спектър, не е отредил за ползване от МВР този честотен диапазон и, съответно, не съществуват радари, работещи в този честотен диапазон. Защо радар-детекторите се описват като двубандови, трибандови широкобандови и суперширокобандови?
Първите детектори са приемали радиовълни само в X диапазонът. С въвеждането на K диапазона се появява нуждата от детектори, можещи да приемат и двата диапазона (X и K двубандови). Появата на фото радара, работещ в Ka диапазона (34.3 GHz) довежда до появата на „трибандовите” модели детектори, способни да приемат X, K, плюс малка част от Ka диапазонът. Четвъртата категория детектори, наричани „широкобандови”(wideband), и работещи в X, K и "wideband" Ka (34.2 - 35.2 GHz) диапазони, се появяват на пазара като резултат от появата на радарите Stalker. И накрая, в отговор на новото поколение радари BEE 36A, се появиха детектори, наричани „суперширокобандови”( superwideband) , който засичат всички полицейски радари работещи в диапазоните X, K или "superwideband" Ka (33.2- 36.0 GHz).
Какво е "импулсен (pulse)", "моментален (instant on)" или "POP" радар?
Когато се оказа, че радар-детекторите са способни лесно да засичат полицейските радари от голямо разстояние, производителите на радари отговориха с производството на „моментални радари”, наричани неофициално „импулсни”. В този режим излъчвателя на радарът е позициониран и в режим на изчакване, без все още да излъчва. Полицаят изчаква докато целта се приближи и стартира излъчването на радарният излъчвател като радарът измерва скоростта на целта в рамките на секунда-две. В тази ситуация често предупреждението от радарният детектор се оказва или закъсняло или навременно но без да имате възможност за толкова кратко време да промените скоростта на движение.
Импулсните радари придобиват изцяло ново значение през 2003г. В разпространение са нови радари, точно като импулсните от преди, но с едно много важно допълнение - POP™ режим! Тези нови радари са нормални K и Ka диапазонови но въоръжени с този режим се оказват недостижими за радар детекторите, произвеждани през последните 30години. Когато се активира POP™ режимът радара излъчва кратък и силен енергиен импулс, траещ по-малко от 1/15 от секундата като няколко такива импулса са достатъчни за измерването на скоростта на автомобила. Детектори без специално разработено POP™ приемане не могат да реагират на такова кратко излъчване.
Как работят лазерните радари?
Тези радари използват насочени кратки лъчи светлина в невидимият за окото спектър, който достига и се отразява от целта и се връща обратно към радара. Измерването на времезакъснението на лъчите формира скоростта на движение на целта. Предимството на този тип радари е че формират лъч който може да бъде насочен в точно определена точка (на далечина 300 метра може да засече обект с площ по-малко от метър) за разлика от радарите (на далечина 300 метра площта на засичане е от порядъка на 75 метра) като по този начин са единственото възможно решение за измерване на скоростта на точно определен участник в четири лентово движение, например.
Лазерните радари могат да се използват единствено от стационарна позиция и са ефективни на неголеми разстояния, обикновено 180 – 500 метра.
Как работят лазерните детектори?
Тъй като лазерните радари използват специфична дължина на вълната на лъча е възможно тяхното засичане по лазерната сигнатура на светлинният импулс. Различните лазерни радари използват различни светлинни импулси. Не забравяйте, че лазерните детектори реагират различно от радарните. Тъй като насоченият лазерен лъч създава много по малко разпръскване – предимно разпръснати парченца от електромагнитна енергия отразени от пътя – е много по-трудно неговото откриване, за разлика от лесно уловимото мощното радарно излъчване, покриващо целия път с радиовълни. Лазерните радари работят най-вече на принципа на радарите в импулсен режим и обикновено се целят в автомобилите от близко разстояние. Както при моменталните радари, ако вашият автомобил е целта, често предупреждението от радарният детектор се оказва или закъсняло или навременно но без да имате възможност, да промените скоростта на движение. Това е така тъй като лазерният лъч на разстояние от 500 метра е широк не повече от 91 сантиметра а полицаят обикновено се цели в табелата с регистрационният номер или във фаровете, които в повечето случай са на по-голямо от разстояние от позицията на лазерният детектор. Така детекторът остава извън площта, покривана от лазерният лъч и трябва да разчита на неговото отражение от предният капак или друга повърхност.